Това е важен ден за 45-годишният Ибро и 13-годишният му син Армин. Те пътуват от малкия си град в Босна за Загреб – столицата на Хърватия. Ибро води Армин на прослушване за роля във филм за войната в Босна, продуциран от германска филмова компания. Той иска да разкаже на всеки в автобуса за повода за пътуването. Армин се чувства притеснен и моли баща си да спре да се държи като селянин, ала Ибро е просто превъзбуден. За него е важно това пътуване да е успешно. Когато автобусът се разваля, те се тревожат, че ще изпуснат прослушването, но в крайна сметка се качват на автостоп до Загреб. Армин е очарован от големия град. Те се озовават в хотела, където са поканени, но твърде късно. Ибро обаче не се предава. Той моли асистентката да даде шанс на сина му. Тя се съгласява да го стори на другия ден. В хотелската им стая Ибро помага на Армин да репетира ролята. Щом детето заспива, Ибро се измъква до бара на хотела за питие. При връщането си намира Армин проснат на пода след епилептичен пристъп. Момчето се страхува да остава само в стая – травма, последица от войната. На следващата сутрин Армин е представен на немския режисьор, който го намира за твърде голям за ролята. Всичко изглежда свършило преди да е започнало. Но Ибро не се предава и убеждава Армин да изиграе нещо на акордеона. Най-после Армин застава пред камерата. Всички са се втренчили в него, а той е много нервен и започва да се паникьосва. След нов пристъп, те поемат обратно към дома. Армин е ядосан на баща си, който само му е давал големи обещания, а сега всички надежди са се стопили. Ибро отказва да се примири. Връща се в хотела и се скарва с режисьора. Удря го и е арестуван. На смрачаване Армин седи самотен в парка без никаква вест от баща си. Уплашен и объркан, той тръгва из града да дири Ибро. Тъкмо когато Армин се чувства напълно изоставен и се раздира от плач, баща му се появява засрамен, че се е държал така глупаво.