Роден в София през 1966 г., Стефан Командарев завършва медицина, а след това кино и тв режисура в НБУ. Като режисьор на документални и игрални филми печели престижни награди, сред които Приз за дебют през 2000 година на фестивала «Златната роза» за «Пансион за кучета», «Златен ритон 2003», както и голямата награда за документален филм във Висбаден (2004) за «Азбука на надеждата». Последният проект, в който Стефан Командарев е режисьор е новата българска копродукция с работно заглавие «Светът е голям и спасение дебне отвсякъде» по едноименния роман на Илия Троянов.

Г-н Командарев, режисьор сте на най-амбициозната българска копродукция след 1989 година. Как приемате това като шанс или просто като една по-голяма отговорност?

И двете – и шанс, и отговорност да се получи нещо, от което да не се срамуваме, а да се гордеем.

Освен режисьор сте и сценарист на филма. Как работихте в екип с останалите трима ваши колеги – Душан Милич, Юрий Дачев и Илия Троянов, който е автор на романа?

Преди да отговоря на въпроса бих искал да кажа, че освен режисьор и сценарист има още една важна фигура, тази на продуцента. Без него нещата не могат да станат. В случая Стефан Китанов е продуцентът от българска страна, от немска – Карл Баумгартнер и Танасис Каратанос, Даниел Хочевар от словенска. Т.е. без тези хора това не можеше да се случи. Мисля че в правенето на един филм ролята на продуцента е равностойна на тази на режисьора. Що се отнася до сценария минахме дълъг период от седем години и през всичките тях имахме помощта на автора на книгата Илия Троянов. В първите варианти много помогна сръбският сценарист Душан Милич. Юрий Дачев също има сериозен принос. Основната тежест в писането обаче падна върху мен, особено в последните варианти, в съкращаването и окончателното оформяне. С екипа се разбирахме добре. Всеки един от тях имаше някаква активна роля в определен момент от тези седем години. Интересно в нашия случай е, че използвахме и две т.нар. скрипт докторки – професия, която все още не е много популярна в България. Това са професионални консултанти по сценария – едната от Германия, а другата от Франция.

Труден ли беше кастингът на актьорите и защо решихте централните роли – тази на бай Дан и на внука му Алекс да ги поверите съответно на сръбския актьор Мики Манойлович и на Карло Любек?

За Карло Любек беше решено още в самото начало, че ролята ще се играе от немски актьор от балкански произход. Аз познавам добре самия Илия Троянов, който е бил на 6 години, когато със семейството му са избягали от България и по тази причина говори български с акцент, не може да пише на български, прави грешки. От тази гледна точка беше по-автентично да го изиграе човек със сходна съдба. В нашия случай Карло Любек е от хърватски произход. Семейството му също е емигрирало от Хърватия в Германия. По отношение на Мики Манойлович той е изключително добър актьор, много подходящ за тази роля. От друга страна, когато човек участва в европейска копродукция, така или иначе решенията не се взимат едностранно, винаги има обсъждане и винаги се взима под внимание мнението и на останалите копродуценти. Така че достигнахме до консенсус тази роля във филма да се изиграе от добър актьор, който е международно известен.

Работното заглавие на филма е като това на романа. Смятате ли да го запазите при завършването на филма или ще го промените?

Нека стигнем до края, тогава ще решим. Принципно смятам че е хубаво да го запазим, защото книгата е изключително известна в Германия, даже е влязла като поговорка в немския език „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Добре е това да се използва.

Говорейки за заглавието, изкушавам се да ви попитам, къде е спасението?

Това е въпрос, който човечеството открай време си задава, но така или иначе спасението е винаги в това човек да знае откъде идва и оттам вече да реши накъде отива. Горе долу това е и смисълът на самата книга, и на филма. Т.е. един човек може да живее пълноценно, да се чувства щастлив и осмислен, когато знае кой е коренът му, знае откъде е тръгнал, наясно е с рода си, с родовата си традиция и тогава може да търси щастието по целия свят, навсякъде. Най-важно е човек да не губи нишката.

В едно свое интервю казвате, че „вашето кино е качественото и гледаемото”. За да се случи обаче това е „нужна малка крачка от арт към комерсиалното кино”. Ще останете ли верен на казаното и чрез този свой филм?

Най-важното във филма е нещата да са истински, да има хубава човешка история, която да завладее публиката. Това е ключът към успеха. Вече кое е арт, кое е комерсиално, може би не е чак толкова важно. Важно е да има история. Това е всичко.

Работите в документалното и игралното кино. Къде се чувствате по-добре?

Различен е чарът. Обожавам документалното кино. То е възможност да бъдеш максимално независим, да снимаш реалността. Докато в игралното кино нещата стават по-трудно, по-бавно. Там вълшебството е, че създаваш някаква реалност. Но обичам и да сменям нещата, така че някой ден с удоволствие пак ще снимам документално кино.

Споделяте ли мнението на ваши колеги, че бъдещето на киното е в копродукциите?

Дали това е бъдещето не бих могъл да кажа, още повече че не обичам да говоря предварително. Единственото, което мога да кажа е, че този филм единственият начин по който можеше да стане беше с копродукция. Нямаше никаква друга възможност.

Ако трябва да благодарите на някого, към кого ще се обърнете?

Бих благодарил основно на Кита, който от самото начало – преди седем години е заедно с мен и заедно сме извървели целия този дълъг път. Оттам насетне списъкът с хора е много дълъг, но живот и здраве ще ги изброяваме на премиерата.

Даниела Бенишева

На 24 април в карловското село Соколица започнаха снимките на най-очакваната българска копродукция „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Останалите страни, участващи в най-мащабния наш филмов проект след 1989 г. са Германия, Словения и Унгария. По време на снимачния период, който ще продължи до края на юни, камерата ще се завърти и в Германия, Словения и Италия.
За централните роли режисьорът на лентата Стефан Командарев разчита на сръбската легенда Мики Манойлович, наричан „любимецът на Кустурица”, и на изгряващата звезда на немското кино Карло Любек. От българска страна участват Христо Мутафчиев, Ани Пападопулу, Николай Урумов и Васил Василев-Зуека. Емил Христов е оператор на лентата, а Стефан Вълдобрев – автор на музиката. Сценаристи са Стефан Командарев, Душан Милич (сценарист на филми на Емир Кустурица и режисьор на „Гуча”), Юрий Дачев и Илия Троянов – автор на романа „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, по който е създаден филмът.
Сюжетът ни връща в далечната 1976 г. В малък планински град в социалистическа България се ражда Алекс. В същото време дядо му бай Дан – местният цар на таблата, печели поредната игра в кафенето на града. Трийсет години по-късно бай Дан среща внука си в Германия, където се възстановява от тежка катастрофа, отнела живота на родителите му. Бай Дан учи Алекс на тайните на таблата и така постепенно го връща към живота и миналото му. Дядо и внук предприемат пътуване обратно към България, изпълнено с носталгия, хумор и спомени.
Проектът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” започва развитието си през 2001 г. Негов създател е директорът на София филм фест Стефан Китанов, който е и продуцент на лентата от българска страна, в партньорство с Карл Баумгартнер и Танасис Каратанос от Германия и Даниел Хочевар от Словения.

В кратките минути за почивка между отделните кадри, Стефан Китанов бе любезен да отговори на няколко въпроса относно началото на снимките.

Г-н Китанов, щастлив ли сте от факта, че един ваш проект, който се ражда преди седем години, днес вече стартира истински?
Разбира се, че съм много радостен, но ще бъда още повече, когато видим завършения филм. Мисля че сме на правилния път към щастието.

Днес е първият снимачен ден. Случи ли се нещо необичайно?
За момента организацията е много добра. Целият екип е мотивиран. Работим с едни от най-добрите професионалисти в България, а и не само, защото филмът е истинска международна копродукция. Имаме асистент от Македония, актьори от Сърбия, Унгария, Германия, агрегатът, както и цялата техника е от Германия. Лесно е да се работи по този начин, защото става обмяна на идеи, на опит, което се отразява на продукта, който се прави. Това, което най-много ме впечатли тази сутрин е, че точно над мястото, където направихме първия кадър, имаше гнездо на щъркели, два страшно големи, бели щъркела, и това го приемам като един много добър знак, дай Боже. Сега въпросът е дали на терена, който снимаме - емиграционен лагер в Италия, има щъркели. Говорих с нашия словенски копродуцент да провери дали в Триест има щъркели, дали пътят на миграцията на птиците минава оттам и, ако отговорът е „да” ще си позволим да заснемем това гнездо, ако „не” ще го снимаме само във филма за филма.

Проектът ви се радва на подкрепата на много институции, сред които „Евроимаж”, 5 национални и регионални фонда, Националният филмов център, БНТ. Това е и първият български проект получил подкрепа от програмата МЕДИА.
Това се случи през 2003 г., когато България тъкмо влезе в програмата МЕДИА и това беше първият проект, който получи подкрепа за развитие. Оказа се изключително важно, защото този сценарий претърпя едно огромно развитие. В момента имаме 15 вариант. Работихме с четирима сценаристи. Първите два варианта бяха написани от Душан Милич в партньорство със Стефан Командарев и автора на романа Илия Троянов. В третия и четвъртия вариант се включи Юрий Дачев, след което основно Стефан Командарев преработваше сценария, за да се стигне до последния 15 вариант. Работихме и с двама скрипт доктори – консултанти по сценария. Смятам че съветите, които получихме, помогнаха на сценария да бъде в момента наистина на едно европейско равнище, което отговаря на амбициите, които сме си поставили.

А какви всъщност са те?
Първо да направим филм, който да се гледа най-малко в четири европейски държави, защото има четири копродуцента. Това означава, че филмът ще има гарантирано разпространение в България, Германия, Унгария и Словения. Най-голямата ни амбиция обаче е да стане един човешки, затрогващ филм, който да се гледа от широката публика. Много държа на това, а и това е мечтата на всеки, който се занимава с кино, защото се полагат големи усилия, влагат се много средства и, ако този резултат не стигне до хората, какво от това да си го гледаш с приятелите. Няма никакъв смисъл. Оптималният вариант е филмът да има добро приемане на международните фестивали, от критиката и от публиката.

Почитателите на седмото изкуство свързват името на актьора Георги Стайков с култовия за времето си филм Вчерa на режисьора Иван Андонов и сценариста Владо Даверов. Същата година (1988) Георги Стайков участва в още два знаменити филма – Нощем по покривитe на Бинка Желязкова и А сега накъде? на Рангел Вълчанов. Следват участия в Без драскотина на Зако Хеския, в поредицата от новели за българското семейство Брачни шеги и Бронзовата лисица на Никола Рударов. В началото на 90-те години, той се снима в още два филма Искам Америка на Киран Коларов и Резерват на Едуард Захариев. Това са и едни от последните филмови роли на Стайков у нас, защото малко след това заминава за Лондон и по-късно за Стокхолм, където живее и днес. Едно от най-впечатляващите му присъствия на големия екран е във филма на Томас Винтерберг Всичко за любовта (2002 г.), където партнира на актьорите Хоакин Финикс, Клер Дейнс и Шон Пен. През лятото на 2006 г. Георги Стайков се завърна в България, за да се снима в продължението на А сега накъде? А днес накъде? на режисьора Рангел Вълчанов. Поредното завръщане на актьора е свързано с участието му като член на Международното жури на 11-я София филм фест.

Г-н Стайков, член сте на Международното жури на 11-я София филм фест. Как се чувствате в това си амплоа

Добре.

А лесно или трудно е да оценяваш работата на колегите си - режисьори, актьори?

Разбира се, че е трудно. Всяко изкуство е субективно, затова и резултатът ще бъде субективен. Няма обаче да бъде политически, за разлика от други фестивали, където доста често се дават политически награди.

Какъв е вашият критерий?

Един филм, за да ми хареса трябва да ме хване за сърцето.

Всички ви свързват с ролята ви във филма Вчера. През годините, които изминаха от тогава, какво се случи в професионалния ви път?

Имах две-три успешни години в Англия. Работих с добри актьори и режисьори. След това имаше кризисен период, в който нищо не се случваше. Тогава се занимавах с други неща, някои от които бяха доста успешни. Имам предвид бизнес. Наред с това съм работил и като сервитьор, и като шофьор на такси. В един момент разбрах, че трябва да се занимавам с нещо креативно, нещо съзидателно. Междувременно завърших колеж по фотография и известно време се занимавах и с това. Когато пристигнах в Швеция около година и половина продължих с фотографията, но реално още след четвъртия месец започнах да се снимам, нещо, което се оказа че е много по-лесно. От тогава не съм и спирал.

А как ви приемат като българин?

Вече не ми задават този въпрос. Нормално е в началото, когато не говориш добре езика, да те питат откъде си, но в последните година и половина, две, никой не ме е питал. В Стокхолм една трета от жителите са чужденци.

Накъде върви българското кино?

Напред. Има раздвижване и се надявам с копродукциите да се направят филми, които да започнат да печелят награди по европейските фестивали, нещо, което вече се случва. Пътят е копродукции и частично частно финансиране. Има европейски схеми, които са по-отворени и, които тук също ще ги разберат. Нужна е и по-голяма лична инициатива.

Да разбирам ли, че споделяте мнението на Вим Вендерс, че бъдещето на европейското кино е в копродукциите?

Това е пътят. Той ясно го е формулирал и аз нямам какво да добавя. Факт е, че вече започва да се случва. Оптимист съм от това, което виждам и от това, което говорих с мои колеги.

Смятате ли, че качеството на една филмова продукция се определя от парите, вложени в създаването й?

Частично, да. Но както датчаните доказаха - най-важното нещо е сценарият. Драматургията трябва да е много добра. Влагането на пари трябва да бъде в разработването на сценария, нещо, което започнаха да правят и в Швеция.

Предвид ангажираността ви в киното, с какво бихте се занимавали извън него?

С преподаване и аз го правя. Това е нещо, което много ми харесва. Преподавам "Актьорско майсторство и импровизация" в "Културама", частно-държавно училище, което е второто след Академията в Стокхолм.

Работите и в театъра. Бихте ли казали нещо повече?

Последната ми роля беше продавачът на вода Ванг, в пиесата на Брехт "Добрият човек от Сечуан" в Гьотеборгския щатс театър.

А ако трябва да избирате между театъра и киното?

Обичам повече киното.

Участвате в продължението на филма А сега накъде?, А днес накъде?

Да, участвам и очаквам премиерата.

Бихте ли приели предложение за участие в друг български филм?

Да, като определящи ще бъдат сценарият и времето. Времето е нещо важно, предвид моя график.

Какви са предпочитаните от вас роли?

Предпочитам хубавите роли. Няма значение дали играя добрия или лошия, защото има хубаво или лошо написани роли. Разбира се, когато излезат хубави роли, те са невероятен стимул. В момента предстои да участвам в продукция на режисьор, чийто дебют всички очакват с нетърпение, защото късометражните му филми са с множество награди. Името му Дженс Джонс и целта му е участие в някой от големите филмови фестивали – Кан, Берлин или Венеция.

Даниела Бенишева

"Евровизия" не е добро начало за неизвестни изпълнители, смята един
от основателите на "Върджин рекърдс"

Роденият през 1950 година Ник Пауъл е един от съоснователите на "Върджин груп", заедно с Ричард Брансън. Двамата имат малък музикален магазин в Лондон, след което през 1972-ра основават "Virgin Records", станал един от най-големите британски лейбъли за звукозапис. През 1992 година фирмата е продадена на EMI.
В началото на 80-те години Пауъл се жени за певицата от 60-те Санди Шоу, като й помага да съживи кариерата си в продължение на десетина години. Те имат две деца - Ейми и Джак.
През 1983 година Ник и Стивън Ули основават "Palace рroductions", продуцирайки "The Company of Wolves" /1984/, "Mona Lisa" /1986/ и "The Crying Game" /1992/ - и трите филма са режисирани от Нийл Джордън. През 1992 година след закриването на "Palace" Ник Пауъл се доказва във филмовата индустрия със "Scala Productions" в началото на 90-те години, продуцирайки "Fever Pitch" /1997/, "247: Twenty Four Seven" /1997/, "Last Orders" /2001/ и "Ladies In Lavender" /2004/.
От 2003 година Ник Пауъл е заместник-председател на Европейската филмова академия и директор на Националното училище за телевизия и кино в Бийкънсфилд, Великобритания.
Първото му посещение у нас е преди три години - на "София филм фест". Тази година Пауъл води семинарите за български режисьори и продуценти по време на "София мийтингс" - за изкуството за представяне на проекти.



Вие сте в България в качеството си на продуцент, което е доста общо понятие. Бихте ли се представил с няколко думи.
Продуцент съм в продължение на 25 години. Участвал съм в повече от 45 игрални филма. Заместник-председател съм на Европейската филмова академия. Също така съм директор на училище за телевизия и кино.
Всъщност, това е и единственото, което пише в интернет за Вас...
Значи току-що го научихте от точния източник.
Кое е по-притегателно за личност като Вас - киното или музиката?
И двете. Но музиката беше моята първа любов, когато бях млад. Беше по-вълнуващо. В края на 60-те и 70-те години музиката беше привлекателна от киното.
Мислите ли, че музикални артисти от Източна Европа имат шанса да направят истински пробив?
Да - ако имат оригинален стил, ако правят страхотни песни и ако пеят на английски.
Знам, че вече не сте част от "Върджин", но с какво се е променила политиката на музикалните гиганти през годините. Има ли шанса някой от тях да продуцира певци от нашия регион?
"Върджин" в момента е една доста голяма кампания, която много се различава от времето, когато аз работех там. Сигурен съм, че ще продължават да работят с групи от всички краища на света.
В началото на 70-те години подписахме договори с две германски групи - по време, когато никой не подписваше такива договори. Това бяха групите "Фауст" и "Тендър ин Дрийм".
Много от младите български певци разчитат на конкурса "Евровизия", който се организира у нас от няколко години. До каква степен той може да бъде трамплин за артиста. Статистиката показва, че много малко световни звезди са тръгнали от "Евровизия".
Може би с изключение на "АББА", които са спечелили "Евровизия" и така са започнали кариерата си, в момента това не е така. През 60-те години много от участниците в този фестивал са били вече известни. Сега е точно обратното - участват неизвестни имена. Според мен "Евровизия" не е добро начало за неизвестни изпълнители. Освен това от самото начало това е фестивал за песни, не за изпълнители.
Вие сте член на Европейската филмова академия. Като такъв как преценявате "София филм фест"?
И преди съм бил на фестивала, който като че ли вече е успешен с филмите и големите режисьори, които се канят - като Вим Вендерс. Също така има достатъчно място за лансирането на български заглавия. Има добра селекция и на филми от региона.
"София мийтингс" също се развива добре. Присъстват важни хора - като президента на "Euroimage", представители на "Арте" - които са едни от най-активните инвеститори в киното.
Пошегувах се, че с Карл Баумгартнер, "Euroimage" и "Арте", които присъстват на събитието, мога да финансирам един филм на терасата.
Може би следващия въпрос по аналогия ще се повтори с този за музиката, но може ли според Вас български филм да има световно разпространение? Вие самият гледал ли сте хубав български филм?
Гледал съм добри, но все още не и страхотни български филми.
Вижте Румъния. Тя продуцира филма "Смъртта на мистър Лазареску", продаден във всички страни по света и спечелил много големи награди. Мисля, че няма да е далеч времето, когато и в съвременна България ще се прави подобна продукция.
Имате много добри продуценти - като Стефан Китанов, а това е първото условие за добър филм.
Само въпрос на време ли е да се появи световноуспешен български филм, или и нещо друго не достига?
Мисля, че е въпрос на време и късмет, както и на създадени от правителството добри условия, които да гарантират на талантливите творци сигурност в работата и развитието им. Мисля, че правителството работи по този въпрос.
София е домакин и на фестивал на копродукциите. Това друг шанс ли е за българското кино.
Със сигурност.
Кои са Вашите лични открития на "София филм фест"?
Аз съм тук за кратко, но намирам за много интересни два от представените проекти - "Още нещо" /One more thing/ и "Краят на морето" /Where the Sea begins/.
Даниел Димитров, БТА

На 11-тото издание на София Филм Фест бяха представени общо 200 игрални, късометранжи и документални от цял свят. Над 200 бе броят на международните гости, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и кино експерти, които гостуваха на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ в състав:
Бахтиар Худойназаров (Таджикистан) – председател
Душан Милич (Сърбия)
Георги Стайков (България -Швеция)
Севда Шишманова (Бълагрия)
Ерих Лахнер (Австрия )

РЕШИ:

ГОЛЯМАТА НАГРАДА ‘STELLA ARTOIS’ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс се присъжда на филма „КЛОПКА” и режисьора СЪРДЖАН ГОЛУБОВИЧ (Сърбия) -За една добре разказана, професионално заснета и затрогваща история.
Наградата е диплом, статуетка и премия от 5000 евро, осигурени от STELLA ARTOIS.

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ се присъжда на филма „МЕЧТАТА НА РИБАРЯ” и режисьора КИРИЛ МИХАНОВСКИ (Бразилия/Русия)
За оригиналния и свеж разказ на една история, изпълнена със състрадание към обикновените хора и с поразителни образи от техния живот.

НАГРАДАТА НА ЗА РЕЖИСУРА НА ПЪРВА ИНВЕСТИОЦИОННА БАНКА се присъжда на КРИС КРАУС (Германия) за филма „Четири минути” - на един режисьор, успял да събере великолепни актьори и да ги изведе до границите на изключително изпълнение.

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма „МИНУТИТЕ СЛЕД ТОВА” и режисьора НИКОЛАЙ ТОДОРОВ - Чрез необичайни визуални изразни средства режисьорът успява да разкаже една духовна история, която определя съществуването ни във времето.
Наградата е диплом, статуетка и парична премия от 6000 евро и се осигурява от ирландското уиски Jameson


НАГРАДАТА ‘NO MAN’S LAND’ ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъжда от Гилдията на българските кинокритици на филма „РАЗСЛЕДВАНЕ” на режисьорката ИГЛИКА ТРИФОНОВА.
Наградата е диплом и кашон вино ‘No Man’s Land’.

НАГРАДАТА на KODAK за най-добър български игрален филм се връчва на филма „РАЗСЛЕДВАНЕ” на режисьора Иглика Трифонова и оператора Рали Ралчев.
Наградата е филмов негатив на стойност 4000 долара.

Журито на ФИПРЕССИ в състав:
Лейв Джоули – „Svenska Dagbladet” (Швеция)
Тадеуш Шчепански – “Kino”, “Polish Radio” (Полша)
Людмила Дякова - „Кино”(България)

присъжда НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „ЧЕТИРИ МИНУТИ’ на режисьора КРИС КРАУС ( Германия).

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА за най-популярен филм на фестивала се присъжда на филма „Гуча” на режисьора Душан Милич (Сърбия)
Наградата, осигурена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, e диплом и парична премия от 1000 лв и ще бъде връчена на българския разпространител на филма.


НАГРАДАТА “ГОРЧИВАТА ЧАША” на факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски” за принос в развитието на съвременната филмова изразност на 11-ия София Филм Фест се поделя между филмът „ + -„ на режисьорката Кристина Николова и филмът „13 кратки опуса за голям екран” в лицето на Ицхак Финци и Лиза Боева.
Наградата ще бъде връчена на лауреатите на специална прожекция и среща с творческите колективи, създали филмите.

На 11-то издание на София Филм Фест бяха раздадени наградите на община София за цялостен принос към световното кино на режисьорите:
Людмил Стайков
Вим Вендерс
Иржи Менцел

Гуча! е филм, който използва доста клишета, но ги поставя в нова светлина, за да подреди една искрена човешка история.

За този филм наистина ползвам много клишета и то ги използвам съвсем съзнателно. Освен това съм повлиян от много филми, като започнем от "Абсолвентът". Исках да обрисувам пасторална мелодрама, в която най-важното е любовната история между двама тийнеиджъри.

На пръв поглед това е история за любовта между Ромео и Жулиета, но на втори е обяснение в любов към музиката.

Да така е. В основата на филма ми е фестивалът Гуча в Сърбия, в който се надсвирват оркестри. Там доста често печелят цигани. След това добавих любовната история, защото във всеки филм трябва да има такава.

Това означава ли, че сте започнал с намерение да снимате по-скоро документален филм?

Да, но вече има над 100 документални филма за Гуча. Не исках да правя поредния. Затова реших да заснема игрален филм. Но да снимаш игрален филм единствено за този фестивал е невъзможно Трябваше да преплета неговата история с тази, която се вижда на първи план във филма. В крайна сметка чрез героите и сюжета представям Гуча по много по-успешен начин.

Как стигнахте до партньорите си в този филм?

Всичко започна преди няколко години тук на фестивалът в София. Тогава немският ми продуцент ми предложи да направя документален филм за Гуча. Аз започнах да пиша сценария и след няколко месеца ми хрумна, че е по-добре да направя любовна история. Споделих това с продуцентът си и той я прие. Стефан Китанов бе партньор от самото начало на проекта. Беше само въпрос на време да стигнем до партньорите си от Австрия и да съберем всичките пари за филма.

Лесно ли намерихте момчето за главната роля?

Почти всички персонажи, които виждате във филма не са актьори. Това бе важно от самото начало, защото голяма част е заснета на самият фестивал Гуча и не исках да има контраст. За ролята на Ромео направих кастинг, който продължи няколко месеца. През него минаха повече от 1000 души. Накрая се свързах с Бобан Маркович, заради сина му Марко. Защото все пак не е лесно да намериш толкова младо момче, което да е от ромски произход и едновременно с това да свири много добре на тромпет. За мен бе немислимо да поканя известни актьори за филма си, защото това щеше да съсипе документалната нишка за Гуча. Представете си как сред истинските хора на фестивала се появява някакво известно лице. Това веднага ще приземи зрителят.

В много от близките си кадри филмът ви напомня за добри примери от нямото кино.

Така е, но не мога да кажа, че това са конкретни филми, които съм следвал. Но сте права. Аз започвам от картината. За мен тя е всичко в един филм. И колкото по-малко думи, толкова по-добре. Но не мога да посоча конкретни примери. За филма си гледах много филми от Боливуд. Но не популярните, а тези на Мира Наир.

Тя все пак е повлияна от Британското кино, заради работата си в Англия.

Да, така е. Но не можем да пренебрегнем индийските й корени. Особено във филма, който гледах много пъти - "Сватба по време на мусони". Хареса ми цветността и историята му.

Интересното е, че във филма имате истинска история, която увлича. Това е историята за Гуча. Едновременно с това имате любовната история, в която близкият план е едва ли не театрален мизансцен. И баланса между двете неща е много добър. Как го постигнахте?

Това е като във филм на Капра. Той оставя камерата да следи информацията за тълпата по някоя улица и изведнъж сменя рязко с близък план на някое лице, за да се върне обратно върху тълпата. При мен също беше така. Най-малкото защото снимах с ръчна камера. Просто следвах хората на Гуча така, както следвах любовната историята във филма си.

Освен като режисьор на „Гуча”, вие сте тук и като член на международното жури. Лесно ли е да си в тази роля?

Лесно, не. Аз имам много конкретен принцип, по който ще оценявам филмите на фестивала. Това е картината. Когато има история разказана в добре подредени картини, тогава говорим за качествено кино. Не че това изчерпва всичко, но това е в основата.

SOFIA FILM FEST PRESENTS

TIMO NOVOTNY
SOFA SURFERS/LIFE IN LOOPS
&
MEEUS VAN DIS
AMSTERDAM/VJ-CITIZEN AT CLUB 11

VJ-DJ SESSION



LIFE IN LOOPS
A MEGACITIES RMX
BEST DOCUMENTARY AWARD IN KARLOVI VARY

ДОМ НА КИНОТО / CINEMA HOUSE 09.03, 23.00h

"Повече нищо не мога да кажа за "американската мечта", тя е станала такава каквато винаги е била представяна. Толкова дълго е била експлоатирана и обезценявана , че самата тя вече не е нищо друго освен средство за експлоатация. Страна предадена и продадена от собствената си мечта."
Вим Вендерс

По традиция Международният филмов фестивал София Филм Фест представя на живо в София най-големите личности от света на киното. През годините са гостували имена като Алън Паркър, Андрей Кончаловски, Фолкер Шльондорф, Емир Кустурица, Кшищоф Зануси, Питър Грийнауей, Аньес Варда, Отар Йоселиани, Джери Шацбърг. На 11-то издание на фестивала специален гост ще бъде Вим Вендерс – емблемата на световното независимото кино. Режисьорът, създал собствен кинематографичен стил, твърди че най-хубавото в това да правиш филми е усещането да ползваш универсален език разбираем от всички хора. Самият той се определя като работохолик, който пътешества и непрекъснато търси и открива нови места, герои и сюжети, които намират точното си място на екрана.

СФФ ще представи ретроспектива на Вендерс от близо 20 игрални филма. Издателство “Колибри” ще пусне в печат книгата на Вендерс “А Sense of Place” “Усещане за място”. Подготвя се и изложба с фотографии на Вим и съпругата му Доната Вендерс. Вим Вендерс ще получи Наградата на София на Столичната община за цялостен принос в световното киноизкуство. Визитата на великия режисьор се организира в партньорство с Гьоте Институт.

Тази година Фокус Германия ще бъде един от основните акценти в програмата на София Филм Фест 2007. Събитието се организира съвместно с Гьоте Институт и Посолството на Германия. В програмата са включени някои от най-успешните немски филми на 2006, сред които номинираният за Оскар и спечелил 3 награди на Европейската филмова академия, вкл. за най-добър филм, Животът на другите на Флориан Хенкел фон Донерсмарк, носителите на Сребърна мечка от Берлин Реквием на Ханс-Кристиан Шмид (за женска роля) и Свободна воля на Матиас Глазнер (за артистичен принос).

Специално за представянето на най-новото немско кино на София Филм Фест ще пристигнат част от създателите на филмите с изключителното съдействие на Гьоте институт и Посолството на Германия.

Отделна прес-информация ще бъде публикувана за над 15-те копродукции с участието на Германия в рамките на 11-ия София Филм Фест.

Иржи Менцел е един от най-значимите световни режисьори, принадлежащи към поколeнието на "чешката нова вълна". Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова и Яромир Иреш той вписва името си в световната енциклопедия на киното и получава признание като един от най-големите майстори на комедийното изкуство на двайсети век.

В своя нов филм Обслужвах английския крал( 2006) , Иржи Менцел избира Иван Бърнев за ролята на Ян Дите. Филмът, създаден отново по роман на Бохумил Храбал ще има своята българска премиера на 11-ия София Филм Фест. Менцел е носител на "Златна мечка" от 1990 за филма си "Чучулиги на конец", а също така е бил член на международното жури на Берлинале през 1987 г.

Иван Бърнев и Иржи Менцел работят заедно от години - в три от общо четирите постановки на Менцел на софийските сцени. Така Бърнев стана звезда в най-очаквания чешки филм през последните 15 години и ще представи България на един от най-реномираните кинофоруми в света. Освен талантливият актьор българско присъствие във филма има и от страна на младия асистент-режисьор на филма - Николай Гундеров.

Обслужвах английския крал е ретроспекция на възхода и падението на чиракуващ сервитьор в Прага. Издигането на Ян Дите в йерархията започва от малко градче близо до чешко-немската граница през първата половина на миналия век. Сблъсъкът на младежа с охолния живот и срещата му с каймака на чешкото общество подклаждат амбициите му към върха. Не след дълго изглежда, че мечтата на Ян да притежава собствен хотел е достатъчно близо...

Иржи Менцел ще получи Наградата на Столичната община за цялостен принос в световното кино на Церемонията по връчване на наградите на 11-ия София Филм Фест на 10 март в Зала 1 на НДК.

02 март, петък
13.00 БТА
ГУЧА!– Душан Милич, Горан Радакович, Марко Маркович, Александра Манасиевич, Стеа, Стефан Китанов и музикантите от оркестъра на Бобан и Марко Маркович

03 март, събота
20.30 МАТИ’Д
Пресконференция на екипа на Размени (Trade Routs) – първатa HDTV премира за България! Режисьора Джим Лофтъс, сърежисьора Георги Марков,
Йън Маркард и актьорите: Коста Цонев, Валентин Ганев,
Атанас Атансов, Георги Залатрев, Руши Виденлиев,
Стефан Вълдобрев и др.

05 март, понеделник
14.30 Гранд хотел СОФИЯ
Пресконференция на ВИМ ВЕНДЕРС – гостуването се осъществява в партньорство с Гьоте-Институт и с подкрепата на МТел

06 март, вторник
11.00 ЛЮМИЕР
Среща на режисьора Вим Вендерс с публика, почитатели и журналисти!
Вход с билети и акредитации за СФФ.

13.00 МАТИ’Д
Пресконференция на Фондация “Конрад Аденауер” и Гьоте Институт
“Осмислянето на тоталитарното минало и отварянето на архивите на бившата тайна полиция”. Специален гост г-н Йоахим Гаук - бивш пълномощник за досиетата на Държавна сигурност на ГДР

07 март, сряда
14:00 МАТИ’Д
Пресконференция по повод 4-ия СОФИЯ МИЙТИНГС. Представяне на проекта.
08 март, четвъртък
11:00 МАТИ’Д
Пресконференция на Международното жури на СФФ – Бахтиар Худойназаров, Душан Милич, Георги Стайков, Ерих Лахнер, Севда Шишманова

08 март, четвъртък
12:15 МАТИ’Д
Пресконференция с режисьорите в Международния конкурс -
Иглика Трифонова, Анотнио Нуич, Голан Рабани Биплоб, Кристофър Нилсън, Нора Хопе, Крис Краус, Мария Саакян, Анета Лешниковска, Сърджан Голубович

11 март, неделя
11.00 БТА
Пресконференция на Иржи Менцел по повод премиерата
на филма Служих на ангийския крал. На пресконференцията ще участва и актьорът Иван Бърнев – изпълнител на главната роля във филма.