Нелепостите на глобализираната хранителна промишленост са разгледани под лупа и разкритикувани в този изключително своевременен документален филм. Австрийският режисьор Ервин Вагенхофер е илюстрирал с изумителна сръчност крайностите, на които се е натъкнал.

В Ние храним света са очертани тенденциите на абсурда от Австрия до Бразилия, от Франция до Африка. Пред камерата австрийски земеделец заявява, че тон пшеница се продава за по-малко пари, отколкото същото количество пътна сол. Междувременно във Виена виждаме хляб, достатъчен за жителите на цял малък град, ежедневно да се изхвърля на огромни камари.
Защо доматът няма вкус на домат? Как може да се обясни фактът, че 200 000 000 души в Индия – страната, която снабдява Швейцария с 80% от зърното, от което се нуждае – страдат от недохранване? Защо хиляди декари от амазонските гори се превръщат в сечища, за да се разчисти площ за соеви плантации? Водата общодостъпно благо ли е или, както твърди изпълнителният директор на най-голямата хранителна компания в света, обикновен продукт за консумация с определена пазарна стойност?
Тези и други смущаващи въпроси са изложени в смайващи детайли в пределно откровения и ясно формулиран Ние храним света.