В своя пълнометражен дебют Милена Андонова разказва отделните трагични истории на три жени. Новелата за привлекателната, жизнерадостна Дона – циганка с три деца от различни бащи, е ситуирана през 60-те години. За да им осигури по-добро бъдеще, тя се премества да живее с инвалид, но не може дори да предвиди последиците... 10 години по-късно Лукреция забременява, мечтае за живот в чужбина със своя нов обожател и погрешно възприема бременността си като препятствие... Тана – жената на успешен бизнесмен, бленува да си има дете, а нейният съпруг не може да живее нито с мисълта, че заради неговото безплодие мечтите й няма да се сбъднат, нито с внезапното "чудо" на нейното забременяване.

Носител на една от най-важните награди в Карлови Вари, филмът на Андонова е състрадателен, чуствителен и трагичен обзор на редица ситуации и решения (за жалост не изключителни). Въпреки всичко ясно построеният разказ предлага множество положителни и жизнеутвърждаващи детайли. Един от които е, че доказва все по-осезаемото съвземане на българското кино.

Питър Хеймс