Художника, Поета и Актрисата са хора, които живеят с илюзията, че изкуството може да ги спаси и изолира от големите социални движения на времето. Всеки се е затворил в своя свят, изграден от собствени нравствени критерии и правила. Смъртта на Поета от куршума на наемен убиец е логична последица от нихилистичния му бунт срещу насилието и жестокостта. Това дава тласък на Художника да излезе от тишината на ателието. Паралелно с драмата на тримата герои се разкриват картини от гибелта на едно българско село след потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г. За тази гибел разказва старият селянин Данил и неговият разказ прераства в художествено обобщение за всяка епоха на насилие, когато човек не може да остане равнодушен.