Вторият филм на режисьора на изтънчения Илюзия се връща към темата за взаимоотношенията между живота и смъртта, но променя гледната точка. Ситуиран в запуснато място, изглеждащо като занемарено училище, филмът разказва как консултанти помагат на новопристигналите да изберат най-съкровения си спомен, който след това бива пресъздаден във филм, за да ги придружава във вечността. След живота е филм за това как гледаме на миналото и за смисъла на живота. Със силно документално чувство (много от актьорите са непрофесионалисти, очевидно залагащи на личните си изживявания) филмът успява като забавен и затрогващ портрет на това какво представлява щастието за голяма част от съвременните японци. След живота отдава деликатна почит към начина, по който киното е свързано с мечтите ни, както и към изцелителната сила на любовта.