Трудно е да се пише за новия филм на Корееда, защото най-добре е, преди да се гледа, за него да се знае или малко, или нищо. Както и предишните му филми, и Никой не знае не обяснява нищо и подава информацията на малки части – ефектно изтегляйки чергата на морала изпод краката ни. В началото на действието виждаме жена на средна възраст, която с 12-годишния си син Акира се нанася в частна квартира. Жената се представя на хазяйката и обяснява, че съпругът й го няма. После изважда от куфарите две бебета, а по здрач в квартирата пристига и четвърто, 10-годишно дете. Тъкмо когато започваме да схващаме какво става, майката изчезва, оставяйки Акира за глава на семейството.

“Макар и вдъхновен от истинска история, разиграла се през 1988 г., филмът си е чиста проба художествена измислица. Корееда използва странната и все по-обезпокояваща ситуация, за да изследва съзнанието на децата: какво си мислят, как се справят, какви са техните представи за подчинение и неподчинение, какво представляват техните стремежи и мечти. Внушението е едновременно много тъжно и странно утвърждаващо.”

Тони Рейнс