Една лодка се носи като точка в океана. Развява се бяло платно – старо и износено. Плющи енергично на вятъра, подобно на чевръстия старец, собственик на лодката. Към неговата е завързана друга, по-малка лодка, чието цветно платно се ветрее нежно като млада девойка. В по-голямата лодка има канапе. Няколко мъже седят и се наслаждават на риболова. От 10 години момичето, което вече е на 16, живее със стареца и му помага, като сервира питиета на рибарите. Мъжете заглеждат похотливо миловидната девойка, но старецът пази своята повереница – въоръжен с лъка си, той пуска стрели всеки път, щом някой си позволи волности. Лодката е не само лодка, но и музикален инструмент, и място за предсказания. Старецът гадае бъдещето на клиентите, като стреля по избледнял портрет на Буда. Проблемите идват, когато момичето е привлечено от сина на клиент. Мъжете са недодялани и груби, а той е деликатен и мил. Но когато й подарява CD-плейъра си, старецът с гняв го изхвърля. Внезапно момичето вижда покровителя си в нова светлина. Не като защитник, а като тъмничар. Старецът решава веднага щом тя навърши 17 години, да й вдигне "сватба". Измъква се тайно, за да купи традиционни сватбени одежди.

"Елегичен разказ за любовта, възпрепятствана от външни обстоятелства. "Лодката" е най-музикалният от 12-те филма на оригиналния корейски режисьор Ким Ки-дук. Заснет в познатия от предишните уникален стил, с абстрактно-реалистичния си декор "Лодката" напомня и за камерните японски филми от началото на 60-те години."

Дерек Ели, сп. "Variety"