Младата майка Йестърдей живее в Руихьок – отдалечено селце с оскъдни ресурси – заедно с дъщеря си Бюти, докато съпругът й работи далеч, в йоханесбургските мини. Йестърдей се разболява и се мъчи да намери лекар. Макар че много пъти ходи до поликлиниката, съвсем не е сигурно, че ще може да се консултира, тъй като лекарят работи само веднъж в седмицата и винаги има много пациенти. Когато най-накрая се добира до него, той й поставя диагноза, че е серопозитивна. Съсипана, тя отива да потърси съпруга си, но той отказва да приеме ситуацията. Йестърдей е оставена сама да се грижи за себе си – единствената й надежда е, че ще оцелее поне да види как Бюти тръгва на училище. Йестърдей твърди, че е била кръстена така от баща си, „защото нещата са били по-добри вчера“. Дръзко твърдение, като се има предвид историята на Южна Африка, но с оглед на това как СПИН-епидемията се отразява на региона, този тъжен извод се потвърждава. Заснел Йестърдей сред впечатляващите, сурови пейзажи на Зулуландия, режисьорът Дарел Рууд настоява, че филмът му не е послание, а своевременно описание на това колко унищожително действа болестта върху човека.