Ту разтърсващ, ту минорен, Реквием е неоспорим триумф за режисьора Ханс-Кристиян Шмид и неговата муза – актрисата Зандра Хюлер. Филмът разказва за млада жена със склонност към религиозни екстази и за неуспешната поредица от екзорцизми, на които е подложена и които в крайна сметка я убиват. Привидно изтърканият сюжет – да не забравяме миналогодишния филм на ужасите Дяволът в Емили Роуз – всъщност дава път на много по-фина и интересна идея: Шмид елегантно намеква, че хрисимата Михаела Клингер (Хюлер) доброволно допуска да бъде обсебена. Че отстъпва пред обсесията само и само да избегне прекия сблъсък със закостенелите нрави, които се ширят през 70-те години в Западна Германия, и със своята жестока, своенравна майка. Промените в обществото и объркванията на преходната й възраст само допринасят за изпадането в нейното "средновековно" състояние.

Шмид гради историята с уверена ръка. Изключително атрактивната операторска работа във филма контекстуализира и направлява действието. Мечтателните, мистични моменти на Михаела се редуват със свенливите, неуверени взаимоотношения с връстниците й. След което – изневиделица – напрежението на момичето неудържимо и болезнено изригва в (диагностицираните като) епилептични кризи, единственото нейно облекчение. Тези смущаващи моменти я спохождат през цялото й неспокойно юношество и отлично илюстрират колко объркана и чужда на всичко се чувства в своето порастване. От скрити страхове Михаела отхвърля психиатрията и другите възможни медицински разрешения на своя проблем и се обръща за помощ към младия напорист свещеник Мартин Борхерт (Йенс Харцер), също роб на отживелици. Когато той започва да намира все по-съмнителни и демонични обяснения за болестта й, филмът зазвучава все по-мрачно и обречено. Истинска тъга предизвиква гледката на милото младо момиче и неговите ограничени родители, запратени назад във времето, в ужаса на примитивното гонене на дявола.
Омразата към съвременния свят открай време се представя като отговорна нравствена позиция от консервативно настроените политици. Последиците от следването на подобни убеждения до техните логични крайности са обрисувани със замах и чувство в този забележителен филм.

Ноа Кауън