Забележително увереният пълнометражен дебют на сценариста и режисьор Флориан Хенкел фон Донерсмарк описва живота по комунистическото време в ГДР в далеч по-мрачни краски, отколкото Сбогом, Ленин!, който едва ли не с носталгия възкреси един почти уютен бит.
По-голямата част от действието се развива в Източен Берлин в средата на 80-те години. Филмът проследява злополучните последствия от решението на министъра на културата да следи – с помощта на специалното разузнаване – ежедневието на преуспяващ драматург и неговата съпруга актриса (за чиято физическа близост политикът откровено ламти). Освен двойката артисти и техните приятели дълбоко засегнат от поставянето на микрофони в апартамента им се оказва и експертът от службите, натоварен с подслушването. Дотам, че в крайна сметка преосмисля из основи етиката на работата си за ЩАЗИ.

Комбинацията между сложния, но пределно ясен сценарий с неговите напълно правдоподобни обрати и търсещата сенките и стила на film noir операторска работа на Хаген Богдански успява не само да създаде угнетяваща атмосфера на страх, неувереност и подозрения, но и да изгради напрегнато повествование с истинска политическа и морална значимост. Актьорските изпълнения са еднакво виртуозни, с което допринасят филмът да въздейства както като необичайно убедителна историческа възстановка, така и като завладяващ разказ за личности, чиито съдби са трагично предрешени от обществото, в което живеят.

Джeф Андрю