От началото на дългата си кариера Аки Каурисмаки демонстрира траен интерес към презрените и отхвърлени от обществото. Съчувствието му е комбинирано с уникална способност за "комедия с каменно лице" (филмовите творци рядко изследват комичните възможности на изолоцията, самотата и страданието), която парадоксално прави трагедията на героите му още по-трогателна. Последният му филм Светлини в здрача е един от най-успешните и може би най-тъжният. С него завършва трилогията за онеправданите, която започна с Плаващи облаци и продължи с Мъжът без минало.

Филмът е по-изящен и интимен от предходните. Основната тема е самотата. Героят е Койстинен (Яне Хийтяйнен) – не много умен нощен пазач, който е презрян дори от презрените. Отбягват го даже колегите му пазачи, които определено не печелят конкурси по популярност. Жаден за малко внимание, той виси в луксозен бар с надеждата занемарена блондинка да погледне в неговата посока. Една вечер привлича вниманието на руски мафиот и съдбата му е решена. Каурисмаки и преди е използвал криминалната структура, най-вече в Наех наемен убиец, но този филм напомня класики в жанра film noir. Ала Каурисмаки радикално разчупва рамките на криминалето. Интригата е много по-скромна и безнадеждна, а образите – по-невинни. Пълната им липса на контрол върху ситуациите е една от причините филмът напълно да излиза от рамките на жанровата си основа. Майсторството на Каурисмаки личи в по-скромните, на пръв поглед случайни решения. Например фрапиращо изкуственият кадър с поклащани от вятъра цветя, изглеждащ като забравен от стара съветска мелодрама, което го прави още по-красив, сякаш е излязъл направо от оскъдното въображение на Койстинен. Малко кинотворци се вслушват в нечленоразделното, а тук Каурисмаки може би надминава себе си. Не само талантът, но последователността и решимостта му го правят много голям майстор.

Стийв Грейвсток