След 12 години в Канада Неле се връща в Белград, за да се ожени за Мая, която също си мечтае да емигрира. Стар приятел го посреща на летището; пийването за добре дошъл скоро се превръща в кръчмарски запой. Неле отначало се утешава с мисълта, че по-безболезнено е да гледа любимите някога свърталища и лица през алкохолни пари. Но на следващата сутрин си дава сметка, че напиването е изкарало на повърхността емоции, които грижливо е изтласквал досега: тъгата по изгубени любови, гневът от отминали предателства, тежките угризения, че е подвел най-добрия си приятел. Дори в малкото му непосредствено обкръжение списъкът на горчивините е безкраен... А и махмурлукът не е само алкохолен, той изразява душевното състояние на цяло едно поколение.
Умело заснет с ръчна камера в неуютен жилищен блок, филмът постига почти болезнено вникване в персонажите. Разликата в начина, по който хората се справят с чувствата, събудени от завръщането на Неле, е направо осезаема. Без въобще да споменава войната и разпада на Югославия, сръбският режисьор рисува ярък портрет на цяло поколение, което сега, на възраст около трийсетте, вече има зад гърба си редица нежелани, често трагични вмешателства в своя живот.