Крешо си има всичко – младост, пари, хубава и сполучила приятелка. Работата му е мечтаното занимание на всички хървати, израснали в епохата на новия капитализъм – копирайтър в маркетингова агенция. В същото време Крешо нищо си няма. Той и приятелката му са претрупани с работа и не прекарват достатъчно време заедно. Приятелите му – някога невинна тайфа гимназисти – са се превърнали в сбирщина от празноглави хора в неистово търсене на свободни жени, алкохол и дрога. Един ден Крешо открива, че е серопозитивен. Животът му се променя из основи. Крешо остава сам и започва да си отмъщава.

“Обичам те не е възпитателен филм. Или може би е, но само доколкото се отнася до подхода към заразените хора – от него става ясно, че вирусоносителят е по-малко опасен, отколкото средата, която го отлъчва. Работата е там, че аз съм безкрайно параноичен и все си мисля, че може скоро да се окажем в същата ситуация, в която вече се намират някои страни от бившия източен блок, например Украйна и Русия – огромен брой серопозитивни. По някакъв начин, рано или късно, днешните хлапета неминуемо ще си платят за сегашния си разкрепостен начин на живот. Неутолимата жажда за нови изживявания и надпреварата в правенето на всичко, което не сме правили друг път, накрая може да се обърнат срещу нас."

Далибор Матанич