Горан е 30-годишен и живее в малък босненски град. За разлика от своите приятели, чийто живот е бил съсипан от войната, той е минал между капките почти без последствия. Издържа се с наследството от родителите си и прекарва дните си от запой на запой с тайфата. Един ден всичките му приятели са убити в пиянска свада. Това преобръща света му и той решава да продаде всичко, което има, и да започне да се занимава с нещо, което си струва. Поема от град на град: смята навсякъде да изкара по един ден и да черпи всеки желаещ с питие гратис, докато свършат парите, които е получил за имотите си. Отначало го среща огромно недоверие при вида на надписа "Всичко без пари". След няколко седмици по друмищата в едно от градчетата той среща момиче, в което се влюбва. Това го кара да наруши обещанието, което си е дал, и пак да започне да пие. Докато се опитва да се сближи с девойката, той нарушава и второто си правило – остава втори ден в същия град. Собственикът на единствения бар там не харесва това и Горан е пребит и изхвърлен.