Бремето на ранно проявения гений тежко се стоварва върху крехките рамене на Витус – 6-годишно момче, което има всички данни да бъде смятано за дете-чудо. Той поглъща цели енциклопедии и виртуозно свири на пиано за голяма радост на амбициозните си родители, които охотно започват да кроят планове за звездното му бъдеще. Но Витус, както повечето 6-годишни деца, си прави съвсем други сметки. Кариерата на концертиращ пианист слабо го вълнува. Той предпочита да се залисва в игри с ексцентричния си дядо (паметно изпълнение на впечатляващия Бруно Ганц), мечтае да лети, копнее за обичайните момчешки неща. Когато давлението над него се усилва, малкият Витус e принуден да вземе драстични мерки.

Взаимоотношенията родители–деца са сред любимите теми на швейцарския режисьор Фреди Мурер и Витус не представлява изключение. Въпреки изтъркания лайтмотив (човек трябва да следва мечтите си), историята за решителното момченце, търсещо себе си, е разгърната по необичайно зрял начин. Което може да изглежда донякъде странно във филм за дете, но в конкретния случай е повече от уместно.