В света на Отар Йоселиани с неговите размити очертания хората, тъй както кротко и зареяно преминават през редица комични неблагополучия, разкриват своите страхове и суета в конфузно смешни, издайнически недвусмислени ексцентричности.

В последната му симфония на безразсъдството – най-топлата и най-успешна досега – зрителят може да проследи възходите и паденията на няколко министри, поне привидно свалени и издигнати на власт по волята на тълпа парижки демонстранти. Венсан (Севрен Бланше), веднъж прокуден от коридорите на властта, вече е свободен да тича по жени, да пие с приятели и да получава съвети от старата си майчица (забавно изиграна от съответно преоблечения и гримиран Мишел Пиколи).
Основаната на обилие от светлина операторска работа на Уилям Любчански осъразмерява шеметните събития с нужната доза есенен стоицизъм.