След успеха на последния си филм Смъртта на работника австрийският режисьор Михаел Главогер се връща от документалното към игралното кино с язвителната притча Кофти. Заглавието е свързано с любимото хоби на Себастиан (Аугуст Дил) – сноб, грубиян, многознайко и тунеядец, и на неговия пръв приятел Алекс (Михаел Островски). Най-голямо удоволствие им доставя да си убиват времето, като от висините на своята класа слизат сред най-окаяните среди на Виена – идеалната игричка за отегчения "елит". Когато не разсейва скуката си на гърба на неудачниците из нощните вертепи и мърлявите приюти, Себастиан се забавлява със срещи, определени чрез интернет, на които скришом прави снимки под полите на седналите срещу него жени. Един ден жестоките му шеги съвсем надхвърлят мярата: на самодоволния лигльо му хрумва да напъха в багажника на колата си заспал пияница – агресивния "прокълнат поет" Калман (Паулус Манкер) – и да го откара оттатък границата в някое далечно кътче на Чехия, където да го остави сам сред непознати, говорещи на непознат за него език. Докато войнственият Калман се мъчи да намери обратно пътя към Виена, неволно захваща и дълъг, мрачен преход през душата си (осеян впрочем със сюрреалистични смешни моменти). Междувременно безчинствата на Себастиан му костват уважението на неговата най-нова възлюбена – бъбривата учителка Пиа (Пиа Хирцегер). Скоро всички герои се озовават в географски и емоционални обстановки, надминаващи и най-разюзданите им фантазии.

Тръпчивата екзистенциална история на Главогер е разказана разкрепостено, с огромна доза черен хумор, при което се е получило много повече от успоредно изследване на два характера. Всички актьори са отлични, но Манкер като Калман и Дил като Себастиан са просто ненадминати в ролите на неприятните антагонисти: макар че идват от две полюсно противоположни среди, се оказват еднакво противни. Въпреки че главните му действащи лица очевидно не са в състояние да спечелят ничии симпатии, Главогер вещо съумява да задържи интереса на зрителите към техните мръсни премеждия. В низините е критичен, трагикомичен поглед към това как двама безкрайно различни мъже могат да разцъфтят или да увехнат, ако бъдат извадени от своята естествена среда.

Димитри Ейпидес