Петима мъже се опитват да залъжат скуката с дълги вечери в киното, около билярдната маса в кафенето, в кроежи на бохемски шеги и търсене на какъвто и да е повод за разтуха. Те са мамини синчета, глезени и издържани от семействата си: вечният смешник Алберто с детинското лице, който крънка джобни от сестра си; Леополдо, отнесен в блянове за литературни успехи; мързеливият и нехаен Рикардо; наскоро оженилият се женкар Фаусто и Моралдо, най-младият, който единствен мечтае да напусне компанията и да замине за Рим. Само той, най-великодушният и зрелият в групата, успява да проумее тревогите си и да види безсмислието на това тяхно вечно юношество. Една сутрин, без много приказки, зарязва всичко и отива да си търси щастието в столицата. Във влака си представя своите приятели, за които нещата остават непроменени. В този филм, считан от мнозина за най-искрения в творчеството на Фелини, властват тъгата по изгубеното време и аналитичният поглед – колкото благосклонен, толкова и критичен – към един свят в абсолютен застой.