В старинна пристройка към църква се провеждат репетициите за симфоничен концерт. Музикантите пристигат на групички и заемат местата си. В един ъгъл са седнали хора от профсъюзите. Телевизионен журналист разпитва оркестрантите – всеки говори за своя инструмент и опит. Пристига диригентът, германец, и репетицията започва спокойно. Скоро обаче прекъсва заради негодуващите музиканти. Маестрото отива в гримьорната си, журналистът го следва, за да го интервюира. Междувременно в залата е настанала същинска революция, стените са покрити с бунтовни надписи и рисунки. Изневиделица сградата започва да се тресе от все по-силни удари; гигантско гюлле изтърбушва стените, при срутването им загива арфистката. След смута и ужасените викове се възцарява тишина и репетицията продължава, а диригентът отново раздава заповеди, като истински диктатор.
В Репетиция на оркестър Фелини разсъждава над непонятното присъствие на случайността в ежедневието; над невъзможното припокриване на работа и изкуство; над абсурдната претенция да наблюдаваме и да бъдем наблюдавани по определени правила. И, под съпровода на разкошната музика на Нино Рота,представя галерия от особено сполучливи гротескни образи.