Италия, юли 1914 година. Презокеанският кораб "Глория Н." отплава от Неапол към егейски остров, където ще бъде разпръснат прахът на известната певица Едмеа Тетуа. На борда се качва и журналистът Орландо, който ще разтушава пътниците – повечето от тях са певци, диригенти и почитатели на Едмеа. Една певица мечтае да узнае тайните на изкуството на покойната; италиански благородник превръща каютата си в храм на Едмеа. Откъм трюма се донася нетърпимата воня на затворения там носорог – изваждат го на палубата и го измиват. Корабът прибира сръбски корабокрушенци, забегнали след сараевското покушение. Животът на борда се оживява. Край острова пепелта на Едмеа литва към морето. Един от сърбите хвърля бомба срещу австро-унгарски боен кораб и той отговаря с обстрел, който потопява "Глория Н.". Орландо се озовава в спасителна лодка заедно с носорога, който кротичко си преживя...
Стилът на Фелини в този филм вече не е пищната гротеска, на която режисьорът дължи славата си: тук той залага на хиперреализъм, отричащ всичко карикатурно. В началото И корабът пътува имитира немите филми, преструва се на стар репортаж със съответните поясняващи надписи. Постепенно от тишината изникват звуците, от черно-белите кадри – цветовете...