Роберт, Пикасо и Аугусто са мошеници, които живеят от дребни измами за сметка на бедни, наивни и малограмотни хорица. Продават стари дрехи за нови; обещават къщи на бедни колибари срещу скромни парични суми. Аугусто дори попада в затвора, но веднага щом успява да се измъкне, тримата пак захващат нечистите си сделки. Веднъж, при вида на едно парализирано момиче, връстничка на собствената му дъщеря, Аугусто е обзет от угризения и иска да върне нечестно отнетото. После размисля и се опитва да излъже другарите си. В избухналата свада, докато се опитва да избяга, пада в пропаст и си прекършва гръбнака. Съучастниците му не помагат – грабват парите и бягат. Аугусто загива в бавна, жестока агония. Тук Фелини се връща към ред тематични (самотата, нуждата от общуване и обич, желанието за спасение, опрощението) и стилистични мотиви (нощните разходки, панаирните развлечения на градските покрайнини, пейзажи от Апенините), които откриваме в предишните му филми Мамините синчета и Пътят, както и в следващия – Нощите на Кабирия.