Влак минава през откритото поле. В едно купе дреме Снaпорац, елегантен 50-годишен мъж. Появява се привлекателна непозната, той тръгва след нея. В тоалетната двамата флиртуват, после жената изненадващо слиза от влака. Снапорац я следва и така попада в хотел, където тъкмо се провежда оживен феминистки конгрес. След тайствени случки и опити за бягство, героят се озовава в замъка на Кацоне - стар похотливец, отдаден на Ерос и вегетиращ в нещо като сексуално светилище, населено с пищни и предизвикателни самки. След като минава през някои основни етапи от възпитанието на чувствата си, Снапорац е пленен от феминистките. Опитва да отлети с балон (с женски форми), който обаче е спукан с картечни откоси. Докато лети към земята, Снапорац се събужда отново във влака, седнал срещу съпругата си, малко преди композицията да влезе в дълъг тунел. Кино, посветено на спомена за самото кино. Опит за фантастичен автопортрет, искрен с онази искреност, която у Фелини взема формата на шествие, празник, въртележка. Творба с изключителна образност, по-скоро страстна, отколкото идеологическа.